Моето родно училище
Мое мило родно училище,
Ти си ми второ бащино огнище,
Ковачница на мечти и знания,
С безброй сръчности и умения.
Учителите мои са много добри,
На четмо и писмо ни научиха.
Нашият клас е винаги пръв
С уверени крачки напред върви.
Горд съм с моите съученици,
На училището вечни първенци.
Хвала на моите ценни учители!
Енис Ахмед Кавамидин, VІІ клас (2010-2011)
ОУ „Христо Смирненски”
с. Ясенково, общ. Венец
Мое мило родно училище,
Ти си ми второ бащино огнище,
Ковачница на мечти и знания,
С безброй сръчности и умения.
Учителите мои са много добри,
На четмо и писмо ни научиха.
Нашият клас е винаги пръв
С уверени крачки напред върви.
Горд съм с моите съученици,
На училището вечни първенци.
Хвала на моите ценни учители!
Енис Ахмед Кавамидин, VІІ клас (2010-2011)
ОУ „Христо Смирненски”
с. Ясенково, общ. Венец
Моето училище
Когато научих темата за есето, се върнах седем години назад. Спомних си вълнението трепета да прекрача прага на „моето” училище … Тогава бях малка и честно казано малко ме беше страх от голямата сграда, защото идвахме от един приказен свят, където всичко беше под формата на игра. В училище беше различно, тук всичко беше сериозно и се от насяха с нас като с вече „пораснали” деца….
Да, наистина чувствата ми бяха такива. Моят клас и моето училище са моят микросвят, където аз прекарвам повечето си време. Мога с гордост да заявя, че в моето училище научих първите уроци по човечност и толерантност – да приема другия до себе си такъв, какъвто е. Разбрах какво е да учиш, да знаеш, да търсиш, да откриваш и още милиони неща.
За мен училището е вторият дом, а учителите - моето второ семейство. Те са хората, които ни обучават, възпитават и се тревожат за нас. В моето училище работи най-ентусиазираният екип от кадърни млади хора – учители.
Всеки възрастен от моето обкръжение ми повтаря, че това са ми най-хубавите години, че училищният живот го няма никъде… дали това е така, не знам, това ще го видя в бъдеще.
Но това разбрах, че точно тук, в моето училище, знанието стои в основата на всичко.
Тук разбрах, че личността на човека зависи от хората около него, от учителите, от родителите. Аз съм щастлива и с гордост мога да кажа, че съм на точното място, а именно тук, в моето училище.
Дали съм подготвена достатъчно за живота, дали съм достатъчно образована за да се реализирам в друга институция, това все още не знам. Но знам, че никога няма да забравя училището си, персонала му, защото вярвам, че моето училище остави дълбока следа в мен, обогати моята душевност, научи ме на много красиви неща… Защото това е моето училище и аз не бих го заменила с никое друго.
Мелис Риза Ибрям, VІІ клас (2010-2011)
ОУ „Христо Смирненски”
с. Ясенково, общ. Венец
Когато научих темата за есето, се върнах седем години назад. Спомних си вълнението трепета да прекрача прага на „моето” училище … Тогава бях малка и честно казано малко ме беше страх от голямата сграда, защото идвахме от един приказен свят, където всичко беше под формата на игра. В училище беше различно, тук всичко беше сериозно и се от насяха с нас като с вече „пораснали” деца….
Да, наистина чувствата ми бяха такива. Моят клас и моето училище са моят микросвят, където аз прекарвам повечето си време. Мога с гордост да заявя, че в моето училище научих първите уроци по човечност и толерантност – да приема другия до себе си такъв, какъвто е. Разбрах какво е да учиш, да знаеш, да търсиш, да откриваш и още милиони неща.
За мен училището е вторият дом, а учителите - моето второ семейство. Те са хората, които ни обучават, възпитават и се тревожат за нас. В моето училище работи най-ентусиазираният екип от кадърни млади хора – учители.
Всеки възрастен от моето обкръжение ми повтаря, че това са ми най-хубавите години, че училищният живот го няма никъде… дали това е така, не знам, това ще го видя в бъдеще.
Но това разбрах, че точно тук, в моето училище, знанието стои в основата на всичко.
Тук разбрах, че личността на човека зависи от хората около него, от учителите, от родителите. Аз съм щастлива и с гордост мога да кажа, че съм на точното място, а именно тук, в моето училище.
Дали съм подготвена достатъчно за живота, дали съм достатъчно образована за да се реализирам в друга институция, това все още не знам. Но знам, че никога няма да забравя училището си, персонала му, защото вярвам, че моето училище остави дълбока следа в мен, обогати моята душевност, научи ме на много красиви неща… Защото това е моето училище и аз не бих го заменила с никое друго.
Мелис Риза Ибрям, VІІ клас (2010-2011)
ОУ „Христо Смирненски”
с. Ясенково, общ. Венец