Из историята на нашето училище
Село Ясенково е едно от най-големите села в Лудогорието. Първото турско училище съществува от 1872 година. Първоначално то възниква към джамията, а през 1936 г. се построява отделна сграда за него. Първите учители са местни ходжи, които учат децата да четат Корана, без да ги обучават на писменост. Пръв Хаккъ Ефенди въвежда обучението в писане през 1908 г.
Първият учител с педагогическо образование е Райна Ганчева от гр. Велико Търново. До 1959 г. има само турско основно училище. От учебната 1959-1960 г. в седмокласното училище се води обучение на български език. По това време директор на училището е Екрем Хатибов. Първата жена, директор на училището, е Зелиха Юмерова. От учебната 1961-1962г. Директор на училището е Саид Джераев. През учебната 1964-1965г. за първи път се въвежда осми клас. Същата година по предложение на директора, училището е преименувано от ОУ “Сабахатин Али” в ОУ “Христо Смирненски”. През 1965 г. учениците влизат в новопостроена училищна сграда с 12 класни стаи и 3 кабинета. През 1962 г. е доставен първият магнетофон, а през 1964-1965 г. се закупува радиоуредба. Една година по-късно училището се снабдява с киномашина. По това време броят на учениците е 550 души. Днес в училището се учат ХХХ ученици, които са разпределени в 8 паралелки. Обособени са кабинети по биология, история и география, математика, физика и химия, а най-новата крупна придобивка на училището е кабинетът по технологии. |
За патрона
Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. От 1915 г. по примера на по-големия си брат Тома Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания - най-напред на вестник "К'во да е", където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист - Ведбал. От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в "Българан",”Барабан", "Сила". Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература. През май 1917 г. Христо е принуден да постъпи като юнкер във Военното училище, но въпреки суровото казармено всекидневие продължава да пише и да публикува в хумористичните издания. През 1918 г. излиза първата му книга "Разнокалибрени въздишки в стихове и проза".
|